Писма за Ети

Скоро минаха 6 месеца…Ех, ако знаех, твоята “снахичка-сестричка”, както често ми казваше, колко неща щях да променя…В онзи ден, в който щеше да ни е последният разговор, щях да ти вдигна веднага…Нямаше да реша да изчакам един час до обедната почивка…след това щях да ти звънна по-настоятелно, за да чуя гласа ти поне още веднъж, […]

„Честит Рожден Ден, Еви!“ , поздравих я аз. „Как е вече в Христовата възраст, помъдря ли?“, опитах се да се пошегувам. По смяната на изражението й, разбрах, че не ми се е получило. „Този пък Бухи. Въобще не ме интересува на колко години ставам, даже не ги броя“. Опитвам се да замажа положението, но тя

Айде през деня съм заета с работа, децата, да сготвя, да отида до някъде… една идея по-лесно е. Освен ако не те видя някъде. Руса коса, малка раница, лека походка, с която не бързаш за никъде. Тогава също боли ужасно. Или като чуя съвсем ясно гласа ти и най-вече тази напевна интонация, която има той: „Юхууу,

24ти Декември винаги е бил двоен празник при нас, защото Евчето имаше имен ден. Ако не ме лъже паметта от 33 години за втори път ще съм без нея на този ден. Сигурно има и някакви други изключения, за които не се сещам. Признавам, че някой път забравях за имения ѝ ден покрай еуфорията за Коледа, но

2021 г ми даде три прекрасни човечета и когато и трите ми кажат едновременно “дай ръка” на улицата осъзнавам предизвикателството на новото в живота ми с пълна сила. 2021 г даде много, но и взе. Откъсна месо и остави зееща завинаги рана. Остави и памук да я лекуваме бавно. Срещнах Ети малко след като прекрачих

Бихме искали с тази публикация да изкажем от името на семейството на Евгения най-сърдечни благодарности за доблестните усилия на всички полицаи участвали в разкриването на убийството на Евгения Чорбанова. Разбира се преживяваме загубата ѝ изключително тежко и мъчително. Още по-тежко обаче щеше да бъде ако не беше намерен трупът ѝ, ако останките ѝ да продължаваха

Как се запознахме. Беше ваканцията 8ми клас, бяхме на лагер в Равда. Моето любимо беше, ходехме там със 73то от няколко години. Точно бяхме минали в други училища, но ние си отидохме на вашия лагер. Там беше ти. Новите от 73то. Веднага не се харесахме – ти, най-красивата, най-харизмарична, аз малко метълче, ревнувах, че най-добрия

Думите са излишни. Въпреки, че никога не са ни липсвали. А имаше много. Много разговори и много смях. Помня първият ми разговор с теб все едно беше преди една чаша вино време. Трябваше да ти проведа интервю по тел.В ужасно ранен час за мен. Мразех те още преди да съм те чула. Мразех Вселената онази

Този неин смях няма как да го забравя. Той не е обикновения ѝ смях, които следва усмивката ѝ. По различен е …не знам дори как да го опиша. Този неин смях го усещах само като чуя първите няколко секунди. Той е леко кикотещ и има една тънка нотка, по която го разпознаваш. Този смях те

С кокетното си любопитство, с голямата усмивка и нежното присъствие. С помощта и готовността, с желанието да изслушаш, да научиш и да споделиш. Ходехме да пием кафе сутрин и се опитвахме да различим надписите в далечината след „успешните си лазерни корекции“. Колко смях е отнесъл доктора ни, колко литра изкуствени сълзи сме си разменили. Е,