Писма за Ети

Не съм плакал така през целия си зрял живот. На 13-ти ноември 2021 г. научихме, че след едномесечно издирване полицията е открила тялото на Евгения в куфар, хвърлен в водоем. Разбрахме, че я е убил съпругът ѝ, като е планирал убийството заедно с баща си, бивш агент. Много цених Ети – Жени или Eugénie, както […]

Чувствам се както когато загубиш човека, с когото сте прекарали почти изцяло вторите години от животите си и още много време след тях… с когото сте израствали заедно, с когото всеки ден сте ходили заедно на училище, деляли сте един чин и после сте се връщали отново заедно, с когото сте се подготвяли заедно за

Днес слънчевото изящно водолейче Ети щеше да навърши 35г. Днес можеше Етинко да празнува своя ден… Ети все още носи радост и светлина в малкото ми сърце, когато си спомня за нея. С нейния ведър глас и весела осанка. „Партичиии“, повикваше ведро, смееща се. Смееше се често на дребнички нещица. Знаеше как да се радва

Делото мина добре. Беше по важно от колкото си мислехме. Убийците са нагли колкото могат и искаха: – да се върне делото в прокуратурата – да изменят мярката на убиеца в домашен арест – да се гледа делото при закрити врати понеже му се нарушавал личния живот… За щастие всичко им беше отказано. Нас ни

Случва се за пореден път. Вървя по улицата. Срещу мен в далечината върви жена. Изглежда млада и стройна. Висока е. Може би около 1.70. Виждам косата ѝ. Изглежда същата. Кестеняво руса и дълга до раменете. Същата коса, но някак прикрива лицето ѝ и не мога да го видя. Обзема ме нещо като ентусиазъм и през

Октомври 13, цяла година откакто те чакахме, а ти не дойде, за първи път просто не дойде. Проклет 13-ти Октомври – мъчително повторение на онзи ужасяващо тих и празен ден от Октомври, когато ти не дойде, а в сърцето ми имаше и все още има една особена тягостна тревога, лошо тежко и непримиро усещане, че

Ети беше като зора. С усмивката си озаряваше деня.Oстава завинаги на тридесет и три.Знам, че миналото не може да се промени.Затова ще нося спомена за теб дълбоко в моето сърце.Няма думи, с които да изразя колко ти се възхищавах и колко те ценя.Теб те няма и това е горчивата истина.Една прекрасна жена, която не заслужаваше тази тежка съдба.Колко ли красиви мечти,

Етинко мами, Сещаш ли се какво е това странно усещане за времето, в което все едно всичко си е същото и всичко е различно едновременно. Все едно е минал само миг, а същевременно са се случили безброй събития. Все едно си още тук, а всъщност те няма. Измина една ужасно тъжна и дълга година. С много

Спомням си ясно деня, преди Марти да се роди. Беше петък, 21/08. Бяхме се разбрали с теб да обядваме заедно, и малко преди уговорения час се чухме. Предложи ми да отпадне, защото ти била паднала тапата. Аз се ошашках, а ти както винаги беше спокойна. Дойдох до апартамента ти, за да се видим, беше сготвила

Снощи бяхме на моминско парти на моя много близка приятелка, всъщност на кумата ми. Събрахме се най-близките. Резервацията бeше с точна бройка, но случайно или не един стол остана празен. Един стол, който 20 години винаги беше пълен в този колектив. Не и този път. Стоеше празен. А сърцето беше пълно с мъка. В главата