Делото мина добре. Беше по важно от колкото си мислехме. Убийците са нагли колкото могат и искаха: – да се върне делото в прокуратурата – да изменят мярката на убиеца в домашен арест – да се гледа делото при закрити врати понеже му се нарушавал личния живот… За щастие всичко им беше отказано. Нас ни …
Случва се за пореден път. Вървя по улицата. Срещу мен в далечината върви жена. Изглежда млада и стройна. Висока е. Може би около 1.70. Виждам косата ѝ. Изглежда същата. Кестеняво руса и дълга до раменете. Същата коса, но някак прикрива лицето ѝ и не мога да го видя. Обзема ме нещо като ентусиазъм и през …
Октомври 13, цяла година откакто те чакахме, а ти не дойде, за първи път просто не дойде. Проклет 13-ти Октомври – мъчително повторение на онзи ужасяващо тих и празен ден от Октомври, когато ти не дойде, а в сърцето ми имаше и все още има една особена тягостна тревога, лошо тежко и непримиро усещане, че …
Ети беше като зора. С усмивката си озаряваше деня.Oстава завинаги на тридесет и три.Знам, че миналото не може да се промени.Затова ще нося спомена за теб дълбоко в моето сърце.Няма думи, с които да изразя колко ти се възхищавах и колко те ценя.Теб те няма и това е горчивата истина.Една прекрасна жена, която не заслужаваше тази тежка съдба.Колко ли красиви мечти, …
Етинко мами, Сещаш ли се какво е това странно усещане за времето, в което все едно всичко си е същото и всичко е различно едновременно. Все едно е минал само миг, а същевременно са се случили безброй събития. Все едно си още тук, а всъщност те няма. Измина една ужасно тъжна и дълга година. С много …
Спомням си ясно деня, преди Марти да се роди. Беше петък, 21/08. Бяхме се разбрали с теб да обядваме заедно, и малко преди уговорения час се чухме. Предложи ми да отпадне, защото ти била паднала тапата. Аз се ошашках, а ти както винаги беше спокойна. Дойдох до апартамента ти, за да се видим, беше сготвила …
Снощи бяхме на моминско парти на моя много близка приятелка, всъщност на кумата ми. Събрахме се най-близките. Резервацията бeше с точна бройка, но случайно или не един стол остана празен. Един стол, който 20 години винаги беше пълен в този колектив. Не и този път. Стоеше празен. А сърцето беше пълно с мъка. В главата …
Скоро минаха 6 месеца…Ех, ако знаех, твоята “снахичка-сестричка”, както често ми казваше, колко неща щях да променя…В онзи ден, в който щеше да ни е последният разговор, щях да ти вдигна веднага…Нямаше да реша да изчакам един час до обедната почивка…след това щях да ти звънна по-настоятелно, за да чуя гласа ти поне още веднъж, …
„Честит Рожден Ден, Еви!“ , поздравих я аз. „Как е вече в Христовата възраст, помъдря ли?“, опитах се да се пошегувам. По смяната на изражението й, разбрах, че не ми се е получило. „Този пък Бухи. Въобще не ме интересува на колко години ставам, даже не ги броя“. Опитвам се да замажа положението, но тя …
Айде през деня съм заета с работа, децата, да сготвя, да отида до някъде… една идея по-лесно е. Освен ако не те видя някъде. Руса коса, малка раница, лека походка, с която не бързаш за никъде. Тогава също боли ужасно. Или като чуя съвсем ясно гласа ти и най-вече тази напевна интонация, която има той: „Юхууу, …
