Снощи бяхме на моминско парти на моя много близка приятелка, всъщност на кумата ми. Събрахме се най-близките. Резервацията бeше с точна бройка, но случайно или не един стол остана празен. Един стол, който 20 години винаги беше пълен в този колектив. Не и този път. Стоеше празен. А сърцето беше пълно с мъка. В главата ми тя беше там. Виждах я. Знаех как се смее, знаех какво ще каже на булката, дори знаех как е облечена. Знаех как си държи цигарата и чашата. Но сякаш само аз я виждах.
Дойде време за общата снимка. Там за първи път бяхме 4, а не 5…Господи, Ети, къде си?!? – крещеше мозъка и сърцето ми. Защо не си тук с нас?!? Трябваше да си тук! Да кажеш, “Ооо, Дане , много си хубава! Ще видиш колко е яко да имаш момче!” ,”Хайде, снахичке-сестричке, къде се мотаеш?” “Малката булка, тук ли си” “ Идвай, инж. Терентева, сега ти е паднало да избухваш без деца.”, “Защо, Орнела пак ми забрави бирата?”……Честит ден на приятелството! Нека се насладим на всеки миг с любимите хора, с които съдбата ни среща, защото уви никой не знае кога ще е последната наздравица…
30.07.2022