Мъка и гняв

Не съм плакал така през целия си зрял живот.

На 13-ти ноември 2021 г. научихме, че след едномесечно издирване полицията е открила тялото на Евгения в куфар, хвърлен в водоем. Разбрахме, че я е убил съпругът ѝ, като е планирал убийството заедно с баща си, бивш агент.

Много цених Ети – Жени или Eugénie, както я наричахме в Пулсио – с която работих в продължение на 4 години. Мисля, че тя го знаеше. Но не бях осъзнал колко много я обичах.

Как да не обичаш такъв прекрасен човек, такава хубава душа! Тя беше интелигентна, винаги в добро настроение, надеждна, трудолюбива, обичаше да се смее и винаги беше готова да купонясва. Ако се налагаше да изрази несъгласие, винаги го правеше с безкрайна деликатност, с невероятния си естествен чар.

Всички, които познаваха Ети, преживяха огромен шок. Как някой би могъл да засегне такова прекрасно същество? Все едно да засегнеш дете.

Никога не съм бил свидетел на толкова болезнено погребение, на толкова дълбоко споделена скръб. Никога не съм виждал толкова много мъже да плачат.

Рядко съм изпитвал такъв гняв. Естествена реакция на ужаса на извършеното престъпление.

Планира убийството заедно с баща си, помага му да намери мястото, където да бъде изхвърлено тялото. Удушва я, после уви лицето й в стреч фолио, за да я довърши. Хаква телефона й, използва го за да комуникира с майка й, след като убийството е завършено. Възнамерява да оглежда сина й, след като е убил майка му.

Това не е обикновено престъпление. Това е нечовешко убийство, извършено от психопат с помощта на човека, който го е отгледал.

Въпреки това по-големият от двамата убийци вече е на свобода под гаранция от … 5000 лева.

Същите съдии ще трябва да решат този петък, 20 октомври, каква съдба са подготвили за двата изрода.

Нека се съберем пред съдебна палата, за да подкрепим семейството на Евгения.

Само доживотна присъда е приемлива.

19.10.23г.