Мила моя пачице :)

Думите са излишни. Въпреки, че никога не са ни липсвали. А имаше много. Много разговори и много смях.

Помня първият ми разговор с теб все едно беше преди една чаша вино време. Трябваше да ти проведа интервю по тел.
В ужасно ранен час за мен. Мразех те още преди да съм те чула. Мразех Вселената онази сутрин, че ме наказва
да си прецакам махмурлука, за да си говоря с някакво блонди на минус години :). Първите ми въпроси бяха- Пушиш ли?
Пиеш ли? с надежда това да финализира разговора ни. Помня как неуверено отговори- Миии мхм, аха, но чух само
как се подхилваш през това време… и това ме спечели завинаги.

Мило минахме през какво ли не, но го направихме със смях, ирония, сарказъм. Смяхме се от сърце, на мен, на теб,
на всички останали. Особено на всички останали.
Смяхме се когато бяхме щастливи, смяхме се и когато бяхме тъжни.

Беше винаги до мен, винаги готова да ме изслушаш, винаги на линия да помогнеш и винаги ако е необходимо да
кажеш – Ооо я тихо там!

Мило знам, че трябва да се науча да живея без теб, но отказвам да те пусна.

Ще продължа всеки един ден да си ти говоря, разказвам и споделям. Ще продължа да виждам усмивката ти във всеки
един мой разказ, ще чувам смеха ти, когато сътворя някоя глупост и хокането ти когато не одобряваш 🙂

Ще бъда благодарна всеки един ден за преживяванията, които споделихме, за пътят, който извървяхме,
за всичко, което ни свърза.

И не мога да ти кажа „Сбогом“. За мен ти си ТАМ. Пиеш коктейлче от кокосов орех с розово чадърче, много ясно,
защото си кифличка (въпреки спорният ти вкус към облеклото :)), имаш мидички в косите и плануваш да се научиш
да караш сърф, примерно. И има шотове в 3, защото тогава започва купона!