Скоро минаха 6 месеца…Ех, ако знаех, твоята “снахичка-сестричка”, както често ми казваше, колко неща щях да променя…В онзи ден, в който щеше да ни е последният разговор, щях да ти вдигна веднага…Нямаше да реша да изчакам един час до обедната почивка…след това щях да ти звънна по-настоятелно, за да чуя гласа ти поне още веднъж, смеха ти също…
Щях да усетя, че напрежението, което усетих при последната ни среща на Витоша не е от дребен битов скандал и че няма просто да отмине…Щях да те прегръщам още по-дълго и силно, когато ми даде последния подарък…Щях толкова, неща, само ако знаех…,но не знаех, уви…Откакто те няма се промени всичко…Промени се и нагласата ми към живота генерално…толкова неща от бита, които ме терзаеха, вече нямат значение…не са важни. Знаеш ли, научи ме и да обичам повече близките си, да си оставя телефона и да се наслаждавам на всеки миг с тях. Даде ми да разбера, макар и безкрайно болезнено, че сме тук твърде за малко и времето ни всеки ден и всяка минута е безценно и трябва да го “харчим” умно…Усещам връзката си с теб и искам тихичко да ми подсказваш какво да правя, когато се налага да взимам решения, които трябваше да вземеш ти…
Обичам те, Ети