Вървя към нашата среща. Навън вали. Ще си хванем заедно такси и отиваме на среща с приятелките. Забързвам крачка, когато те виждам в целия си блясък да ме чакаш на края на улицата. Стилна, усмихната, умна и чаровна. Винаги ми е приятно да пътуваме заедно, защото прекарваме време само двете. Има такива хора. Искрени са, но […]
Еви, Еви… винаги започвах разговора аз. – Какво става бе, Бухи?- отговаряше ти. И се започваше смехът. Къде и с кого съм бил снощи, колко се е изпило, как едвам съм станал за работа сутринта. Ти се смееше на всичко и искаше да знаеш още и още. Бяха ти интересни дори най-малките детайли, любопитството ти
Мила Ети Конфети, Мила Жени, Мила „Маминка“, Нямам идея как да започна това последно писмо до теб. Приживе, не си пишехме писма, а контактувахме много в офиса – смеехме се, лазехме и пълзяхме по земята, превивахме се от смях заради „простотиите“, които дрънкахме, вбесявахме „баба ти“, която ни изпортваше на мениджъра ни… Истинска детска градина
Ние трите.Така сме цял живот. Кой може да се похвали с над 30 годишно приятелство?!? Аз мога! Бяхме все ние трите. Бебета, ние трите. Деца, ние трите. Луди пубертети, ние трите. В смеха, ние трите. В болката, ние трите. Родиха се децата ни, ние трите. Дали отваряха наистина шампанско, когато си тръгнехме от Вероната?!? Ние
-Извинявай, а ти не си ли от нашия блок? Обърнах се и видях ухилено русо момиче, с бебешка количка и чаша кафе в ръката. Никога не я бях виждала. -Ами не знам, кой е вашия блок? ….. Това беше деня, в който се запознахме. Помниш, нали? Сигурна съм, че помниш, любима моя Ети. Обсъждали сме
Ти си финес и ефирност, нежност и женственост, красота и усмивка. Смехът ти е заразителен и никога не остава незабелязан. Харесвам смелостта ти, това че имаш мнение и не се страхуваш да го отстояваш. Харесвам чувството ти за хумор и способността ти за самоирония. Харесвам волната ти душа, търсеща забавление и положителни емоции. Винаги се
10 дни без нея. 10 дни, а минаха като няколко часа. Няколко часа, но на тежък стрес, такъв които не съм изпитвал до сега. Стрес който те смазва. Оставя те без сили. Свива ти гърдите навътре сякаш иска да те пречупи. Сутрин след малкото сън се будя с енергия и идеи, но после безрезултатно идва
