10 дни без нея. 10 дни, а минаха като няколко часа. Няколко часа, но на тежък стрес, такъв които не съм изпитвал до сега. Стрес който те смазва. Оставя те без сили. Свива ти гърдите навътре сякаш иска да те пречупи. Сутрин след малкото сън се будя с енергия и идеи, но после безрезултатно идва вечерта и настъпва отчаянието. 10 дни на търсене, лутане, звънене на хора, обикаляне по какви ли не места и я няма… Няма я…
Изчезна безследно като по филмите.
Дали проблема е личен? Не мисля…
Едно момче остана без майка.
Една майка остана без дъщеря си.
Един баща остана без дъщеря си.
Много приятели останаха без нея.
Много колеги загубиха любим колега.
Един брат остана без сестра си…
П.С. Написано на 27.10. Редактирано след като става ясно кой е убиеца.