Думите са излишни. Въпреки, че никога не са ни липсвали. А имаше много. Много разговори и много смях. Помня първият ми разговор с теб все едно беше преди една чаша вино време. Трябваше да ти проведа интервю по тел.В ужасно ранен час за мен. Мразех те още преди да съм те чула. Мразех Вселената онази […]
Мила моя пачице :) Read More »
Този неин смях няма как да го забравя. Той не е обикновения ѝ смях, които следва усмивката ѝ. По различен е …не знам дори как да го опиша. Този неин смях го усещах само като чуя първите няколко секунди. Той е леко кикотещ и има една тънка нотка, по която го разпознаваш. Този смях те
С кокетното си любопитство, с голямата усмивка и нежното присъствие. С помощта и готовността, с желанието да изслушаш, да научиш и да споделиш. Ходехме да пием кафе сутрин и се опитвахме да различим надписите в далечината след „успешните си лазерни корекции“. Колко смях е отнесъл доктора ни, колко литра изкуствени сълзи сме си разменили. Е,
Ех, приятелче прекрасно! Как ни липсваш, ако знаеш …. Read More »
Вървя към нашата среща. Навън вали. Ще си хванем заедно такси и отиваме на среща с приятелките. Забързвам крачка, когато те виждам в целия си блясък да ме чакаш на края на улицата. Стилна, усмихната, умна и чаровна. Винаги ми е приятно да пътуваме заедно, защото прекарваме време само двете. Има такива хора. Искрени са, но
Еви, Еви… винаги започвах разговора аз. – Какво става бе, Бухи?- отговаряше ти. И се започваше смехът. Къде и с кого съм бил снощи, колко се е изпило, как едвам съм станал за работа сутринта. Ти се смееше на всичко и искаше да знаеш още и още. Бяха ти интересни дори най-малките детайли, любопитството ти
Мила Ети Конфети, Мила Жени, Мила „Маминка“, Нямам идея как да започна това последно писмо до теб. Приживе, не си пишехме писма, а контактувахме много в офиса – смеехме се, лазехме и пълзяхме по земята, превивахме се от смях заради „простотиите“, които дрънкахме, вбесявахме „баба ти“, която ни изпортваше на мениджъра ни… Истинска детска градина
Ние трите.Така сме цял живот. Кой може да се похвали с над 30 годишно приятелство?!? Аз мога! Бяхме все ние трите. Бебета, ние трите. Деца, ние трите. Луди пубертети, ние трите. В смеха, ние трите. В болката, ние трите. Родиха се децата ни, ние трите. Дали отваряха наистина шампанско, когато си тръгнехме от Вероната?!? Ние
Сигурно се чудите как изглеждат убийците? Представяме си ги грозни и с уродливи лица. Представата ни е, че това са изроди, на които им личи. Да ама не е така…или поне не винаги. Не и тези, които ние познаваме, а за жалост съдбата ни срещна с двама. За радост други не познаваме, но ще ви
Как изглежда един убиец(част 2) Read More »
Тези дни си мислех, спомняте ли си Ам-гъл героят на Толкин от Властелинът на Пръстените? Ам-гъл е малко човече изтъкано от злоба. Ам-гъл изпитва страх. Ам-гъл живее в сенките и тъмното. Ам-гъл умело лъже, заблуждава и се преструва. Ам-гъл е способен да убива. Ам-гъл повтаря „my precious“… Ам-гъл удушава неговият роднина и приятел за да му
-Извинявай, а ти не си ли от нашия блок? Обърнах се и видях ухилено русо момиче, с бебешка количка и чаша кафе в ръката. Никога не я бях виждала. -Ами не знам, кой е вашия блок? ….. Това беше деня, в който се запознахме. Помниш, нали? Сигурна съм, че помниш, любима моя Ети. Обсъждали сме
