„Честит Рожден Ден, Еви!“ , поздравих я аз. „Как е вече в Христовата възраст, помъдря ли?“, опитах се да се пошегувам. По смяната на изражението й, разбрах, че не ми се е получило. „Този пък Бухи. Въобще не ме интересува на колко години ставам, даже не ги броя“. Опитвам се да замажа положението, но тя ме прекъсва. „Чувствам се прекрасно и друго не ме интересува!“ „И изглеждаш така.“, добавям аз. Лека усмивка се връща на лицето й, а аз си отдъхвам, че бурята се е разминала и няма да бъда насметен- както се е случвало не един и два пъти.
Това се случи точно преди една година. На 15.02.2021. „Каква разлика прави една година“- гласи клишето. Мразя клишета, но те са се превърнали в такива, защото най-често са верни. Винаги съм се опитвал да ги опровергавам и да се разграничавам от тях, но този път съм безсилен. Тази година наистина е различно. Вече не мога да ти се обадя, за да те поздравя. Не мога да искрено да ти пожелая здраве, късмет, щастие и Марти много да те радва. Не можем заедно да изхейтим Св.Валентин, че така се е загнездил точно преди твоя ден и си позволява да хвърля сянка върху празника ти.
Минаха 4 месеца, час след час, ден след ден. Все още не мога да си обясня какво се случи, как и защо. И никога няма да мога. Все още се надявам, че ще ми се обадиш отнякъде ядосано, че не съм те търсил, че ще ми се скараш за някоя глупост, която съм направил. Че ще ме питаш за Валката… Но телефонът все така не звъни, месинджърът, макар и заглушен- също не сигнализира. И те има само в мислите ми и в съня ми. Поне там ти обещавам, че винаги ще живееш. Понякога докато се разхождам, чувам смеха ти толкова ясно, че се обръщам- надявайки се да си някъде зад мен. Взирам се във всяко високо, русо момиче и се мъча да те разпозная, но безуспешно. Липсваш толкова много, на всички нас… надявам се да го усещаш и виждаш някъде там в безкрая…
Спирам… ти нямаше да искаш да се натъжавам постоянно. Днес все пак е празник. И макар да е трудно да се усмихваме и смеем- нека го направим в твоя памет. И не само днес, разбира се! Защото ти беше живот в най-чиста проба, ти беше емоция, ти беше тържество над злободневното и скучното, ти беше триумф на цветното над сивото… Ти беше нашата Жени!
Поглеждам нагоре и не ми остава нищо друго освен да ти кажа: Честит Рожден Ден, Слънчево момиче! Там, където и да си- знай, че няма да те забравим никога!
От Бухи