Спомням си ясно деня, преди Марти да се роди. Беше петък, 21/08. Бяхме се разбрали с теб да обядваме заедно, и малко преди уговорения час се чухме. Предложи ми да отпадне, защото ти била паднала тапата. Аз се ошашках, а ти както винаги беше спокойна. Дойдох до апартамента ти, за да се видим, беше сготвила крем супа. Поприказвахме, а аз бях в очакване дали няма да ми кажеш „карай ме към болницата“ 😀
През деня беше много горещо. Щях да ходя на море, но на морето валеше и плана ни се смени. Следобяд и тук времето се смрачи. Беше същото както днес. Бяхме на маса, когато нощес получих заветното съобщение, че си родила. Бях толкова щастлива! Валеше като из ведро, казах си, че по вода ще му върви на твоето сладко момченце. Изпратиха ми и снимка. Беше много малко сладко вързопче.
И сега вали , но и в душата ми вали.
Днес твоето сладко момче става на 7г, а теб те няма до него, за да го прегърнеш. 
Тази нощ отново те сънувах, гледахме филм, страшен, а страшното е, че живеем в страшен филм, по сценария на един психопат.
Да ти е жив и здрав Марти! Той е прекрасно твое копие! Закриляй го! 
22.08.22