24ти Декември винаги е бил двоен празник при нас, защото Евчето имаше имен ден. Ако не ме лъже паметта от 33 години за втори път ще съм без нея на този ден. Сигурно има и някакви други изключения, за които не се сещам. Признавам, че някой път забравях за имения ѝ ден покрай еуфорията за Коледа, но тя не се сърдеше и винаги си изкарвахме страхотно.
Имаме страхотни спомени на този ден. Като например 90те години няма как да не помня пътуванията до баба и дядо, които живееха в Младост. Тогава пътуването на 24ти Декември от Павлово до Младост си беше истинско приключение. Помня няколко пъти в, които валеше много сняг и снегорините бяха запразнили. Беше много студено, а стария Вартбург загряваше чак накрая на пътуването. Няколко години по късно пък един Нисан имаше проблеми с замръзващата от студа нафта… Ние двамата с Евчето винаги се возихме на задната седалка един до друг, облечени като нещо средно между нинджи и ескимоси – с всички възможни пуловери и грейки, шапки и разбира се шалове на устата, от които ни се виждаха само очите. Пристигайки в баба и дядо еуфорията беше пълна. Помня домашния уют, помня семейната идилия и топлотата на това да сме заедно.
Последните години пък се появиха нашите деца, баба и дядо починаха и празника беше по различен, но отново беше вълнуващ, забавен и отразяващ топлината на семейното огнище. Кулминацията на вечерта беше когато някой от нас трябваше да се дегизира като Дядо Коледа и да донесе подаръците.
Винаги празнувахме заедно – 33 години. 31 пъти заедно на Бъдни Вечер…
Днес празника не е същия и никога няма да бъде защо Евчето я няма. Няма я заради двамата изроди, които насилствено и по мъчителен начин отнеха живота ѝ. Силно се надявам още през 2022 да си получат заслуженото, а именно присъди доживотен затвор без право на замяна!
Почивай в мир!
24.12.2021