Ети беше като зора.
С усмивката си озаряваше деня.
Oстава завинаги на тридесет и три.
Знам, че миналото не може да се промени.
Затова ще нося спомена за теб дълбоко в моето сърце.
Няма думи, с които да изразя колко ти се възхищавах и колко те ценя.
Теб те няма и това е горчивата истина.
Една прекрасна жена, която не заслужаваше тази тежка съдба.
Колко ли красиви мечти, за които знаела си само ти ще останат вечно
неосъществени?
Обещах си да те споменавам с хубавите спомени. Мила приятелко.
Ти си олицетворение на тази дума и това ще си остане все така.
Помня как излизахме в нашата женска компания.
Помня смеха разговорите и всички моменти, които сме споделили.
Ти беше душата на компанията, неповторима и истинска.
Обичаше природата и ценеше малките неща.
Ти носеше една красива и чиста душа.
Почивай в мир!
Обичам те!