Дори не знам как да започна. Никога не бях виждала на живо убиец.
Днес имах тази невероятна възможност да видя не един, а двама. Не убийци на някоя непозната за мен жертва,
а убийците на най-близката ми приятелка. Мислех си, че ако видя физически обекта към когото е насочен
гнева ми някак ще материализирам емоциите си и ще ги застигне реално проклятие, ще ги удари гръм, ще се
сгърчат в агония пред очите ми. Но, не! Уви не става така. А в мен остана само горчивият вкус на омразата
и безкрайната липса.
Исках да ги погледна в очите, за да усетят болката ми, за да разберат, че няма да се откажем, докато не
получим справедливост, докато не изгният завинаги в затвора, за да разберат, че с тях е свършено.
Единственото, което разбрах е, че нямат очи, в които да погледна, просто защото нямат душа.
Превъртам в главата си безкрай всеки един разговор, който съм имала с Жени и се чудя имало ли е момент
в който е можела да ми светне лампичка, че живее с психопат. Но не, чудовището се е научило
прекрасно да имитира, как да изглежда като човек. Да спиш с врага си…
Към Орлин:
Питам те – в кой момент реши че имаш право над чужд живот?
Как ти хрумва, обмисляш, планираш и извършваш с хладнокръвие толкова зловещо деяние,
и после с цялата си наглост и бездушие в продължение на месец играеш жертвата.
Кога реши, че любовта е равна на собственост?
Как реши, че Жени е предмет, от който да се отървеш и захвърлиш?
Как реши, че имаш право да оставиш детето си без майка???
Защо не посегна на собственият си живот вместо това?
На последният въпрос няма нужда да отговаряш, знам. Защото си осакатен страхливец.
Помня първият ви брачен танц.
Ти помниш ли го?
Да те видя окован днес в белезници и вериги беше една малка капка удовлетворение.
Към ‘Пламче’:
Кой по дяволите ти разреши да се размножиш???
23/11/2021