Този неин смях няма как да го забравя. Той не е обикновения ѝ смях, които следва усмивката ѝ. По различен е …не знам дори как да го опиша. Този неин смях го усещах само като чуя първите няколко секунди. Той е леко кикотещ и има една тънка нотка, по която го разпознаваш. Този смях те заразява. Завладяваше ме по такъв начин, че не можех да спра да се смея. Само като я чуех да се смее така веднага се доближавах да разбера на какво се смее. А тя виждайки ме ухилен сякаш безмълвно ме викаше да ми каже какво е толкова смешно. Сякаш нещо ме теглеше в такива моменти. Сега разбирам, че това нещо беше щастието. Щастието да се смеем заедно. Разказвайки ми през смях и сълзи някаква история започвах да се смея с нея. То и самото разказване беше смешно защото тя от смях не можеше да разкаже съвсем добре и отнемаше време. Смяли сме се много и дълго. Няма друг човек с, който редовно да съм се смял в продължение на минути. Не знам дали ви се е случвало лицевите мускули да започнат да болят и парят от смях, да ти течат сълзи и да се превиваш от смях. След 5-10 минути смеене се опитвахме да спрем, но не беше лесно. Волево се мъчихме да сменим темата, но после пак прихвахме от смях. И така няколко пъти докато спрем.
Дано пак да се посмеем зедно някой път, а дотогава ще се усмихвам като се присетя за смехът ѝ.