Мила Ети Конфети,
Мила Жени,
Мила „Маминка“,
Нямам идея как да започна това последно писмо до теб. Приживе, не си пишехме писма, а контактувахме много в офиса – смеехме се, лазехме и пълзяхме по земята, превивахме се от смях заради „простотиите“, които дрънкахме, вбесявахме „баба ти“, която ни изпортваше на мениджъра ни… Истинска детска градина „Малина“! … И животът изглеждаше някак си чудесен и безгрижен, въпреки че стомахът ми се свиваше на топка, когато ми предстоеше разговор или какъвто и да е контакт с Дени Фор – акаунт мениджъра на Рено, а ти толкова много пъти си ми помагала да се подготвя за „челния удар“ с него!
Два са случаите, в които колега прояви видим интерес към личността ми. Първият случай е в предишната ми работа, когато една девойка искаше много да се запознае с „новия“ колега. Станахме си много близки. Получих дежа-вю и този път, когато и ти прояви особен интерес да се запознаеш с този „нов“ колега, за който още не се знае дали ще се впише в екипа или не. Е, „чудото“ се случи бързо – още на втория ден развалихме дисциплината в офиса! Седнахме дори заедно на едно бюро против всички корпоративни правила и „попивах“ работните ти знания, а всичко изглеждаше толкова подредено в работен план … „всичко беше като по конец“ в документацията по всеки един проект! Седяхме на едно бюро и много колеги злорадстваха, че изведнъж си станахме толкова близки – е, да, ти си зодия Водолей. Както ти казвах тогава, и това ставаше повод за смях и шеги, и дядо ми беше „водолей“ … и по гръб не падаше. И ти не падаше по гръб! Никога! Винаги беше права за всичко. Но в това имаше толкова много очарование. Бях впечатлен от силата на духа ти, от решителността и от борбеността ти да бъдеш първа сред другите и винаги да си най-добрата в работата и в отношенията с хората. Винаги гледаше да угодиш на другите, да помогнеш с работен съвет, да се притечеш на помощ, но и винаги преценяваше определени ситуации трезво. Работните обеди, следобедните кафета край езерото минаваха в шеги и закачки – на всеки от екипа бяхме дали прозвище, клюкарихме, но в това не виждам нищо лошо, защото така преценявахме и добрите, и лошите страни на работата, която вършехме, а в личен план ние с теб и с „татинка“ си бяхме като семейство. Сега това въображаемо семейство в работата го няма вече, както и истинското ти. Един психопат ги съсипа и двете. Ти беше изключително силен характер, както е силна и моята майка. Затова веднага те нарекох „Маминка“ – Маминка, която винаги ме спасяваше в гадните корпоративни шитове, и с голям кеф ти пазех мястото в офиса. Вечно ще съм ти благодарен и признателен за цялата помощ, благодарение на която успях да „живуркам“ в корпоративния свят на DXC. Ти беше „Маминка“, заради която ми беше кеф да идвам до офиса, а не да работя от вкъщи.
Ще те помня с пикантното ти английско чувство за хумор и с френската ти нежна усмивка.
Прегръщам те и ми липсваш! За мен ти си жива! Чувам смеха ти.
Твоето DXC “детенце“