Чувствам се както когато загубиш човека,
с когото сте прекарали почти изцяло вторите години от животите си и още много време след тях…
с когото сте израствали заедно,
с когото всеки ден сте ходили заедно на училище, деляли сте един чин и после сте се връщали отново заедно,
с когото сте се подготвяли заедно за първите трудности в живота и сте си помагали и подкрепяли взаимно,
с когото сте споделяли първите си тайни, първите си трепети,
първите вълнения,
първите си тревоги и притеснения,
с когото сте имали първите безсънни нощи, прекарани в сладки приказки и смях,
с когото сте опитвали заедно от първите “вкусове” на живота – и от сладките и от горчивите…
заедно първите кичури на косата,
заедно първия пиърсинг на тялото,
заедно първите пакости и лудории, първите цигари, първите напивания, първите излизания, първите купони, първите екскурзии и морета без родители…
и още толкова много други неща… заедно…
Чувствам се както когато загубиш човека,
с когото сте родени в поредни дни и сте празнували заедно рожденните си дни,
с когото сте се обличали еднакво, защото сте се чувствали едно…
С когото сте споделяли заедно и Любов и страх и смях и сълзи…
Чувствам се както когато загубиш първата си приятелка…
Благодарна съм, че сме споделили толкова много неща от животите си заедно.
И отказвам да повярвам, че съм я загубила завинаги, защото усещам, че е тук…
Благодарна съм на Ети
тя ще си остане моята първа приятелка, мой пример, мой учител…
Знам, че душата ѝ няма как да бъде убита и вярвам, че ще намери покой
Знам също, че Страшният съд предстои и той не е на Земята…
Днес се навършват години откакто попълни лексикона ми – разбира се, първа, и откакто разбрах, че иска да отиде на самотен остров с мен
Ще отидем, миличка…
Обичам те
Завинаги моя първа приятелко…
20.11.2021г.