Днес слънчевото изящно водолейче Ети щеше да навърши 35г.
Днес можеше Етинко да празнува своя ден…
Ети все още носи радост и светлина в малкото ми сърце, когато си спомня за нея. С нейния ведър глас и весела осанка. „Партичиии“, повикваше ведро, смееща се. Смееше се често на дребнички нещица. Знаеше как да се радва на живота. Винаги позитивна беше и пълна с идеи, с желания, със стремежи, с готовност и желание за забавления и живот. Тя носеше и показваше емпатия, разбиране и съпричастност към всяка чужда неволя. Изящна, невероятно красива и чаровна и умна беше. Добра майка, дъщеря, сестра, приятелка.
Помня я бременна с Марти, както винаги прекрасна, празнуваща с мен моята 30-та годишнина.
Помня я в същия този щастлив период на бременност с Марти, на онази разходка с нощувка в Пловдив. Смееща се. Лежерна, чаровно небрежна и отнесена с усмивка в позитивни мисли (замечтана за новия си живот с бебенце), сияйна, пъргава, слънчева, изпълнена с мечти.
Помня и последната ни среща заедно ……и последната ни неосъществена среща…
Научих много от нея. И съм благодарна, че имах щастието да я познавам.
Етинко беше вълшебна жена.
Ама, беше А трябваше да е сега, на 35 със сина си и семейството си.
Иска ми се да беше на нашия свят все още и да знаех, че празнува, както тя го умее….
Вярвам, че е на най-хубавото светло място в рая. И се смее някъде там с ведрата си чаровна душа.
Почивай в мир и светлина, сияйна Ети
–
Днес бих ти се обадила, но ти нямаше да вдигнеш, защото телефона ти пак е на „без звук“. Днес би ми върнала обаждане, в което вместо „Ало“ щях да чуя: „Юхууу, звъняла си ми, любима, ама телефона пак ми е на без звук хахахаха“. И после двете щяхме да ти се смеем, че дори днес не вдигаш. Аз пак бих ти казала, че не бих те избрала за човек за спешен контакт. Ти щеше да потвърдиш и да кажеш, че и ти не би се избрала.
Днес бих ти подарила любимите лалета. Бих те прегърнала силно, бих ти пожелала хубави неща, от душата и сърцето си. Бихме отворили по едно самърсби и бихме се смяли за някаква глупост. Със сълзи.
Днес би навършила 35 години. Където и да си, знай, че няма дума в българския език, която да описва колко много искам да си тук.
https://www.youtube.com/watch?v=-mdbcC-i2Tk&ab_channel=P.I.F.Band