Пламък живот & Пламък смърт

Стоя и мисля , мисля и стоя. Отдавна не бях имала време за рова. В ежедневието постоянно някой има нужда от моето съдействие (Слава Богу) – дали някой от любимите хора, дали някой клиент, дали някой любим приятел, колега и т.н. Сега получих този шанс за размисъл, макар и не точно в ашрам в някоя планина..Получих го тук, София, Пирогов. Наложи се да ме приемат за операция на апендисит, уж за два три дни, малко повече бяха. Тук успях да усетя как работи системата от близо, тук има всякакви хора – млади, стари, някои с инвалидни колички, други на собствен ход, макар и доста забавен, с висящи катетри, абокати, дренажи, лепенки и шевове и т.н….повечето намусени от болничната обстановка (нормално). Това от една страна. От друга страна персонала – за тях всичко това е ежедневие. Както ми каза една жена на тераската – “еми не всички доктори ги харесвам, но на някои им имам голямо доверие”. Горе долу и при мен беше така. Но кой ми харесва или не в случая не е важно. Важното е, че цялата сложна машина на болницата, зъбното и колело работи с една едничка цел – да съхрани ПЛАМЪКА НА ЖИВОТА. Всички хора тук се бореха със зъби и нокти за това, виждах го в погледите им, внапрежението, в неглижирането на дребните проблеми на пациентите, за да остане ресурс за истински нуждаещите се. Респект хора, вие сте велики! Нямам идея какво мотивира всеки един от вас да прави това, което прави, от доктора, до сестрата и санитарката, но то наистина е силно и велико. Дано не ми се налага да ви навестявам повече, но когато ми се е налагало съм се чувствала в сигурни ръце и съм имала пълно доверие. Благодаря от сърце! Благодаря!

Важно ми беше да се погрижите за мен, тъй като животът ме дари с безценни дарове, за които имам да се грижа. Може би и точно заради тях си обърнах внимание на време. Ако беше преди 10 години нямаше да бързам толкова и щях да си понеса последствията за това… Та безценните ми дарове, за които се грижа са вече 4, а не три, както бях планирала. Борбата за живот тук в Пирогов е безценна, но има и едни други хора. Хора, които смятат, че могат да отнемат Божествената частица от човек с голи ръце. Това не са хора, не са дори и животни, а просто изроди. Изроди, които подхранват ПЛАМЪЧЕТО НА ОМРАЗАТА И СМЪРТТА в сърцето си. Същества, които отнемат живота за един миг, същият онзи живот, за който стотици хора в Пирогов се борят всеки ден. Вярвам, че тези хора ще бъдат наказани, че безмислената поява на света на жалките им душички ще бъде коригирана. Лекарите дават на света, вие взехте. Вие сте безмислени, ненужни, като гниещ боклук, паднал зад найлончето на кофата за битовия отпадък. Там и ще си изгниете – самички, безполезни, гнусни, вмирисани…