Етинко мами,
Сещаш ли се какво е това странно усещане за времето, в което все едно всичко си е същото и всичко е различно едновременно. Все едно е минал само миг, а същевременно са се случили безброй събития. Все едно си още тук, а всъщност те няма.
Измина една ужасно тъжна и дълга година. С много неща се сблъсках за първи път. С тежестта в сърцето, всеки път щом усетя липсата ти. С ужасната буца в гърлото, всеки път когато помисля за начина, по който те отнеха от нас. С омразата към тези изроди, които прекъснаха твоя път без смисъл, без време, без скрупули и разкаяние.
Това, което чакам все още, е с времето да стане по-лесно. Не става по-лесно, все толкова трудно е. Това което се променя е само отлагане на справедливостта и то носи със себе си още нови емоции, гняв, безпомощност, отчаяние.
Най-трудно ми е да приема, че животът продължава, въпреки че ти не си тук да го споделиш с нас. Нямаше те на осми и на нова година, когато почти винаги празнуваме заедно. Нямаше те на рождения ти ден, когато се събрахме в твоя чест, за да си спомним всичко което си ти през твоите 33 години. Нямаше те лятото, когато винаги досега сме ходили заедно на почивки. Нямаше те на всяко излизане с момичетата, когато липсата ти се усеща толкова осезаемо и от твоят празен стол никога повече няма да се чува силния ти заразителен смях, шегите и лежерното настроение. Нямаше те на рождения ден на Марти и на първият му учебен ден. Не дойде на срещата ни на 13 октомври, няма те и днес…и нищо не е същото и ние всички сме толкова променени.
Но знаеш ли какво не се е променило, това е твоята силна и цветна следа. Знаеш ли какъв отпечатък си оставила във всички, които те обичат. Най-ярко се вижда в Марти, той е твоето малко копие. Но ти си в семейството ти, което няма да спре да се бори за справедливост. Ти си в приятелите ти, които никога няма да те забравят.
Етинко мами,
Всъщност животът наистина продължава, ще се науча на това с времето, може би. Видях го в очите на малките създания, които се появиха около нас, на които ти щеше толкова много да се зарадваш. Виждам го в семейството ти и в детето ти, което е твоето най-ценно продължение.
– – –
От Дилинко мами