2021 г ми даде три прекрасни човечета и когато и трите ми кажат едновременно “дай ръка” на улицата осъзнавам предизвикателството на новото в живота ми с пълна сила.
2021 г даде много, но и взе. Откъсна месо и остави зееща завинаги рана. Остави и памук да я лекуваме бавно.
Срещнах Ети малко след като прекрачих прага на гимназията в 8 клас. Беше слабичко русо момиче с очила. И майка ѝ беше неотлъчно до нея. Тя беше неотлъчно до нея впрочем до края. Може би нещо ѝ е подсказвало да си навакса времето с нея…
Ети беше винаги добре облечена и “над нещата”. Бяхме две двойки приятелки, които се познавахме всяка с всяка от преди това, а Ети се яви спойката, която не след дълго ни направи 5 приятелки, винаги неотлъчно заедно. Станахме небезизвестния в училище “Отбор Малинка”. Доста от историите, които преживяхме заедно заслужават да бъдат разказани, може би ще е друг път.
Това запознанство отключи низ от събития, които промениха низ от животи.
Един ден големият ѝ брат дойде да я вземе от кварталното кафе и реши да поостане. Там забелязал дългокракото лъчезарно момиче в мое лице и така накратко Ети се превърна от близка ученическа приятелка в любимата леля на децата ми…
2021 г отвори за първи път вратите на училището за дъщеря ни. Леля Ети държеше първата ѝ раница да е от нея и ѝ я купи още през Май…
2021 г аз станах на Христовата възраст от 33 г, Ети също. Тя през Февруари, аз през Септември. Тя много държеше да се видим, макар със закъснение, за да ми даде подаръка, който ми беше купила от морето: смокиново вино и прекрасен червен шал. Тогава мисля се гушнахме за последно…25.09. Много ме прегръщаше и ме целуваше, спомням си дори косата ѝ върху лицето ми, аромата ѝ…А така искам да ги запомня и да ги пазя винаги в сърцето ми…Беше си купила същия шал за нея, но черен. Забрави си го вкъщи и така и не успях да ѝ го върна…
2021 г, ден последен 31.12. Тази година си остава нейната. Изпитах потребност да съм близко до нея днес, физически. Тя обожаваше Somersby с манго и лайм. Неведнъж сме го пили с пурета на верандата. Купих го и тръгнах към нея с две цветя и свещи. Задушаваща горчилка се надигна дълбоко от душата тогава…Вместо да го пием двете на верандата, в очакване на Новата година, аз го носех на гроба ѝ…Защо дойде това изпитание за душата ѝ сигурно никога няма да си отговоря…Само знам едно:
2021 г ни отне Ети, човекът-приятел. Човекът, който винаги ще те изслуша, когато ти е тъжно, който ще ти каже, че си “много зле”, когато го заслужаваш, който ще те прегърне, ще ти даде обичта си, когато е нужно. Ети, през последните няколко месеца осъзнах, че не си живяла напразно. Толкова хора оставиха парченце от душата си за теб. Видях лицето на истинското приятелство от повече хора от пръстите на двете ми ръце за теб. Видях хъса и липсата на умора в желанието им да те намерят. Видях как страдат истинските приятели, как искат да се докоснат до детето ти в желанието си да виждат частица от теб. Видях несекващата мъка в очите им, желанието за справедливост, чистата обич.
Първите крачки в 2022 г ще са трудни без теб. Но те са нужни. Нужни, защото всяка една ни приближава до изпълнението на дълга ни тук и до срещата с теб там…
31.12.2021