Бихме искали с тази публикация да изкажем от името на семейството на Евгения най-сърдечни благодарности за доблестните усилия на всички полицаи участвали в разкриването на убийството на Евгения Чорбанова.
Разбира се преживяваме загубата ѝ изключително тежко и мъчително. Още по-тежко обаче щеше да бъде ако не беше намерен трупът ѝ, ако останките ѝ да продължаваха да стоят захвърлени в тресавището, а убийците да се разхождат на свобода. Не искаме и да си помисляме какво щеше да бъде да продължаваме да я търсим и да таим някаква надежда. И все пак в тази ужасяващата трагедия имаше нещо хубаво и това беше, че полицаите успяха да я намерят и успяха да разкрият и задържат убийците. А можеше да бъде по зле и то много по зле.
Полицията издирваше Евчето в продължение на един месец. Месец, който мина бързо, но и много мъчително. Съдбата ме срещна отблизо с няколко полицая, които бяха от най-активните в разследването. До преди това мнението ми за хората изпълняващи тази професия не беше особено добро т.к. беше изградено от впечатленията ми от катаджии и охранителна полиция. Тези хора, които срещнах обаче коренно промениха мнението ми за полицията и хората, които работят там. Няма да ги изброявам поименно, но те си знаят кои са. Те са полицаи в отдел убийства и отдел издирване. Повечето имат угрижени и мрачни лица и по тях можеш да прочетеш, че всеки случай оставя отпечатък върху тях. Подозирам, че преживяват не леко всеки един тежък случай, който разследват. За тях по време на разследването нямаше ден и нощ и нямаше уикенди. Работиха буквално денонощно. Виждах хъса им в очите и разбирах, че искат да я намерят. Видях, че го правят безрезервно, не за пари и не за слава. Със сигурност не приемат това, което вършат просто като работа. Условията в, които работят не са добри. Подозирам , че и заплатите им са ниски. Не съм сигурен каква точно е мотивацията им, така и не разбрах. Вероятно обаче е чисто човешка и свързана с мотива в повечето приказки, а именно доброто да победи злото.
Радвам се и че успяхме да удържим на напрежението в този един месец. Т.к. професионализма на полицаите не им позволяваше да изнасят информация от разследването, много хора си мислеха, че не работят и че нищо не правят. Много хора ми оказваха натиск да излезем и да протестираме. Да притиснем полицията през медии „за да се задействат“. Радвам се, че удържахме този натиск, и че интуицията ми се оказа права. Полицаите работиха един месец на пълни обороти и не един и двама, а близо сто човека от системата на МВР са участвали в разследването.
Поклон! Винаги ще сме признателни! Благодаря ви!