Как се запознахме.
Беше ваканцията 8ми клас, бяхме на лагер в Равда. Моето любимо беше, ходехме там със 73то от няколко години. Точно бяхме минали в други училища, но ние си отидохме на вашия лагер. Там беше ти. Новите от 73то. Веднага не се харесахме – ти, най-красивата, най-харизмарична, аз малко метълче, ревнувах, че най-добрия ми приятел (Григор) се влюби в теб моментално. И така по тийнейджърски не се харесвахме с теб. Това продължи дълго, докато не се запознахме реално. Дори на бала ти бях, понеже имах приятели от випуска. И помня как те видях и си казах – тя е уникална..
Как станахме приятелки.
Малко по-късно, бяхме на кандидат студентски изпит, направо интервю. Там видях познати лица и ти беше сред тях. Казах си, не с нея ли ще уча? Помня че и двете не познавахме никого и отидохме заедно да пием кафе докато чакаме. И пак не мислех, че така ще се обърне целия ми свят..
От този ден нататък бяхме неразделни.
Като се заговорихме, осъзнах, че това страшно красиво момиче е всъщност нормален човек и толкова се радвах, че ме хареса за приятелка. Не исках да те оставям.. бяхме си дупе и гащи, двете супер смешни блондинки в курса. Намерихме си и други откачалки като нас, но ти беше уникална, цяла зала се разсмиваше заради теб! Малко ме беше срам на моменти, че аз съм примерна винаги, на теб грам не ти пукаше, уникална комбинация 😁 После заминахме за Франция, за там няма да говоря.. беше най-уникалното приключение в живота ми и ако не беше ти нямаше да е така.. Дали ще хванем грешния влак, дали ще закъснеем за среща в друг град, кой къде ни чака, нямаше проблем за нас. Наслаждавахме се на момента и се радвам за това.
Как пораснахме заедно.
Ти ми изтърпя всичкото, пътуванията, когато не искахме да се разделяме, но ти пак беше до мен.. когато се дърпах за всичко, все на въпреки, все се мъчех сама да се справя, само ти знаеше колко ми е трудно..когато сама не можех да призная, ти беше до мен да ми дадеше кураж, да кажеш, че мога, че не трябва да се предавам. Когато пораснахме, пак си бяхме ние, пак се събирахме вкъщи на по вино и да си говорим сладко сладко, но вече като големи хора. Винаги съм ти се възхищавала за силата, за всичко което правиш, за начина по който виждаш живота.
…
Липсват ми тези наши разговори на по вино..разходките с Марти в парка и всичко, което беше ти.
Винаги съм искала за теб най-доброто, егоистично дори ми липсваш сега .. ти си ми пътеводната светлина, обичам те завинаги!
Ще чакам отново да се срещнем, някъде там, любов.. да ми се посмееш пак на глупостите, на тъпите сторита и на всички глупости, които правя.
Обичам те, завинаги🤍