С кокетното си любопитство, с голямата усмивка и нежното присъствие. С помощта и готовността, с желанието да изслушаш, да научиш и да споделиш.
Ходехме да пием кафе сутрин и се опитвахме да различим надписите в далечината след „успешните си лазерни корекции“. Колко смях е отнесъл доктора ни, колко литра изкуствени сълзи сме си разменили. Е, сега сълзите са истински и са за теб, приятелче.
Липсваш много, а когато си мисля за теб, в главата ми е една книга, цитат от която бих споделила с теб и за теб. Точно такава ще останеш за мен – една непримирима, свободна душа, за която материалният свят беше тесен. Думите тук, за мен, това си ти:
“I am one of the searchers. There are, I believe, millions of us. We are not unhappy, but neither are we really content. We continue to explore life, hoping to uncover its ultimate secret. We continue to explore ourselves, hoping to understand. We like to walk along the beach, we are drawn by the ocean, taken by its power, its unceasing motion, its mystery and unspeakable beauty. We like forests and mountains, deserts and hidden rivers, and the lonely cities as well. Our sadness is as much a part of our lives as is our laughter…
We searchers are ambitious only for life itself, for everything beautiful it can provide. Most of all we love and want to be loved. We want to live in a relationship that will not impede our wandering, nor prevent our search, nor lock us in prison walls; that will take us for what little we have to give. We do not want to prove ourselves to another or compete for love.
For wanderers, dreamers, and lovers, for lonely men and women who dare to ask of life everything good and beautiful. It is for those who are too gentle to live among wolves.”
“ There Are Men Too Gentle to Live Among Wolves”
За Жени….