Ние трите.
Така сме цял живот.
Кой може да се похвали с над 30 годишно приятелство?!?
Аз мога! 
Бяхме все ние трите.
Бебета, ние трите.
Деца, ние трите.
Луди пубертети, ние трите.
В смеха, ние трите.
В болката, ние трите.
Родиха се децата ни, ние трите.
Дали отваряха наистина шампанско, когато си тръгнехме от Вероната?!?
Ние трите с трите деца.
Останахме две.
Някой ден ще бъдем пак трите.
Отнеха част от мен, от живота ми, от сърцето ми, от характера ми, от ежедневието ми.
Благодаря ти, мами. За приятелството, за любовта, за подкрепата и смеха. Знаеш, че те обичам. Казвали сме си го хиляди пъти. Благодаря ти, че в трудни моменти знаеше какво да кажеш, беше до мен. Благодаря за смеха. Ти се смееше дори и на несгодите в живота или както казваше през смях „оф, писна ми“. Благодаря ти, че ми даде най-прекрасните детски спомени. В тежките моменти от детството ми, ти беше там. Имаше моменти, в които ме побъркваше, особено като не можеше да решиш кои чорапи да обуеш. Все закъсняваше, пусти чорапи, бяха толкова много. Колко пъти ме приютяваше в Горна баня, когато бях отново в драма с ония. Цяла нощ си говорихме и се смеехме. И пушехме. Извинявай лельо Капче, Благодаря, че ни оставяше да бъдем пубертети.
Мами, толкова са много нещата, които искам да ти кажа, за които да ти благодаря, за които да ти разкажа. Но на първо място искам да ти благодаря, че беше повече от приятелка. Сестричката ми. Пак ще ти пиша.
От Габси